Млад педагог с поглед към родителските отношения след раздялата

За родителя: Любов, страст, споделеност, заедно, деца, щастие, битие, конфликт, Аз!, раздяла.

За детето: Мама и тати, сигурност, щастие, игри, радост. Аз съм виновен! Без мен! Излизам! Празнота. Срив. Загуба. Не те виждам повече. Не те познавам. Защо?

Проблемите ни са всеки ден и всякакви - едни лесни за решаване, други трудни. Но един от най-трудните избори, които правим, е да напуснем човека, когото обичаме или бащата на детето ни. Често пъти, надявам се, това е един и същ човек!

Възможно ли е раздялата да стане без болка?

Лично аз не вярвам и не мисля, че това е възможно. Още повече да не се отрази върху детето, което остава с единия родител, когато двамата се разделят. В случая то е най-потърпевшо от случилото се. 

Защо хората се разделят? Какво е нещото, което ги кара да се разделят и да оставят едно дете без семейство в пълния му смисъл на думата? Причините са толкова, колкото са и хората. От всекидневните малки скандали до грубите реплики, липсата на общи теми и интереси, незаинтересоваността и липсата на внимание, но, не на последно място, и неспособността за разбиране на другия.

Напоследък се забелязва липса на комуникация не само в разделените партньори, но и в обществото като цяло. Не се зачита мнението на другия. Аз-ът надделява!

Няма яснота дали така изглеждат нещата за повечето семейства. Някои запазват формални отношения "заради децата". Всеки сам за себе си е прав. Детската гледна точка обаче остава неясна - малките не са съдници, за да стават свидетели на жестоките скандали между най-близките им хора.

Снимка: Guliver / iStock

Невръстни и невинни, стават свидетели на грозни сцени между родителите им. В някои случаи децата биват принудени да вземат и страна в отношенията, а те са твърде малки.

Не се изключва и моментът, когато единият във връзката решава всичко да приключи и да си тръгне. Без да се замисли какво причинява на околните. И тогава плодът на изпарилата се любов остава неразбиращ и неразбран, неосъзнаващ как животът не може да продължи такъв, какъвто е бил до вчера.

Полезната раздяла

Нека не гледаме само от страната, в която децата са потърпевши от раздялата на майка си и татко си. Нарастват и случаите, в които раздялата е в полза на детето. Така то ще получава повече блага от повече хора, има повече къщи, в които може да отиде, има нови братя и сестри. Това не засяга щастието на тази част от обществото. 

Според изследване на УНИЦЕФ всяко дете, което е станало престъпник и правонарушител, е имало нестабилна семейна или икономическа среда. То повтаря модела, който му е зададен от неговите родители.

С разведени родители или не - най-важното е детето да се чувства обичано, значимо и ценено. Тук не трябва да се бърка с угаждане и лигавене.

При нормалните раздели, в които родителите запазват добрия тон в името на детето, се наблюдава и добра предпоставка за израстване на една зряла личност. Децата могат да бъдат по-отговорни, по-дисциплинирани, по-толерантни и търпеливи.

Ако майката и бащата запазят ако не приятелски чувства, то поне възпитани отношения един към друг, това ще има огромен ефект за тяхното дете в бъдеще.

Росица Денчева е от Плевен. Завършила е начална училищна педагогика с английски език в Педагогически колеж град Плевен към Великотърновския университет.

"Следващата "крачка" е към магистратура в същата специалност. За мен работата с деца е истинско удоволствие. Въпреки моят скромен педагогически опит непрекъснато се радвам за избора си на професия. За мен това е мисия, на която трябва да се отдадеш напълно", казва Роси.